Август. Първия месец от тридесетата ми година на този свят. Звучи някак магическо. Живoтът на един човек. Животът на една фея. Помним ярко в съзнанието си датата на своето раждане, но не и на раждането на нашата душа. И докато моя живот като човек е започнал през топлия летен ден на юли, душата ми се е приземила на този свят някъде през есента. Вероятно октомври. Дали е последвала магията на Мабон или светлината от огньовете на Самхайн... Дали е паднала като отронено листо от поредното дърво в някоя незнайна небесна градина или е пътувала с цел? Дали е слязла бавно по лунната пътека, привлечена като нощна пеперуда от сияйния си огледален образ в хладно езеро или е долетяла на огнените си криле и е кацнала на най-високото дърво в забравена гора. Някога ми казаха, че очите ми изглеждат прекалено жълти на слънчева светлина, като на някой мистичен върколак, тръгнал на лов. Може би не е бил върколак, а просто есенната фея в мен, радващата се на последните слънчеви лъчи преди идването на зимата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар