Новият ми телефон дойде тъкмо навреме и ме накара да осъзная, че повечето ми контакти са познати, с които вече не разговарям от години. Шок! Колко малко приятели са ми останали. Изпитах нужда да се обадя на всеки от тях и да им благодаря, че не са ме забравили през всичките тези години. Стана ми тъжно, когато започнах да трия - започнах от старите си съученици, минах през състуденти и колеги, бивши гаджета, техници, майстори, магазини, куриерски фирми и завърших с приятели, които колкото и да им звъня не искат да се видят с мен... Спирам се на номера на приятели, които често засичим на снимки във фейса, но мен ме няма вече на тях... приятели, които са продължили живота си без мен, които не ме канят на море, на рождени дни, на кафе, дори на сватбата си... Замислям се каква е границата между познати и приятели? Дали аз съм виновна, колко ужасен човек трябва да съм? Поглеждам телефонния си указател... десетина телефонни номера. Жалко за всички хубави моменти, но времето си казва думата.
Може би съдбата ми казва нещо тук... Време е да имам повече приятели, да се запозная с нови хора, да се забавлявам отново... може и да го направя, но не и днес! Днес е време да се обадя на истинските си приятели и да им благодаря, че са ме изтърпяли през всички моменти от моя живот... Благодаря ви, че не сте ме забравили... все още!
Няма коментари:
Публикуване на коментар