И така лятната почивка се превърна в екскурзия, отложи се няколко пъти, мина през различни страни, идеи, промени и накрая се помести право в септемврийския уикенд на Мабон. Странно развълнувана от наместването на датите и факта, че ще прекарам есенното равноденствие в замъка на Дракула ми се стори странно още от началото. Смесени чувства на щастие и предупреждение изпълниха сърцето ми. Едно пътуване през есента, което имаше за цел да намери равновесието в душата ми. Така си мислех тогава...
Отлагах и отлагах мислите си до днес, нямах идея какво да напиша, какво да мисля, какава поука да извлека от това пътуване и от всичко, което се случи. Като цяло можа да го обобщя като един ден на приключения, един ден на лутане из замъци, магия и красота и един ден на ужас и депресия, безсънна нощ в непознат град, далеч от дома.
В началото си мислех, че екскурзоводката, която не бе прочела нито една книга през живота си и исках да удуша с микрофона, ще бъде най-лошото нещо по време на пътуването. Букорещ мина пред очите ми като цветен албум със снимки, през стъклата на автобуса. Всички бяха очаровани от нещата, които всъщност не можаха да видят. Нямаше време да отскочим дори до най-близкия музей, затова пък светци имаше в изобилие. Програмата предвиждаше много пипане на кости, писане на молитвени листчета, кръстене, пиене на светена вода и палене на свещи в изобилие. Скоро се почувствах като средновековен вампир, преминаващ изцелителна процедура по нареждане на Църквата.
И така Трансилвания ни посрещтна със загадъчна мъгла и насечени планински върхове, както и с утринен хлад, от който ти замръзват пръстите, докато се опитваш да натиснеш копчетата на фотоапарата. Топлите слънчеви лъчи си останаха оскъдни дори и по обяд, а затихналата опашката от туристи скрити във вътрешния двор на Пелеш хленчеше и се блъскаше само за посрещтне разочарованието си още в предверието на замъка. Бран обаче изглеждаше обещаващ! И наистина се оказа такъв - силен и срог отвън и леко окифлен от известна румънкса принцеса - отрътре.
Изморени и замръзнали се добрахме до хотела, хапнахме и се хвърлихме в леглата за сладък сън, само за да се събудим от силно земетресение няколко часа по-късно. Местните, разбира се, никак не се впечатлиха, затова пък ние веднага наскачахме във фоайето с досадни въпроси, на които сънения рецепционист със смачкан на една страна бритон отговаряше с досада.
Запазвам останалите преживявания и забавни моменти за себе си, защото
това все пак не е пътепис. Искаше ми се обобщя това пътуване и да
извлека някаква поука от случилото се. Може би Дракула почувства
присъствието ни и се събуди от вековния си сън в някое подземие на
замъка. Може би пътуването ни съвпадна с ужасяваща битка на вампири и
върколаци в недрата на трансилванските планини. Може би някой от групата
бе пропуснал да пипне костите на поредния светец и затова изтърпяхме
наказание свише. Може би имахме прекалено много грехове, както
предположи екскурзоводката ни (това го каза в хотела, нямаше кабели или
тежки предмети наблизо). А може би бе пътуването на един обикновен
човек, по време на което се случи едно обикновенно земетресение. Нямаше
нищо свръхестествено, не видяхме вампири, никой не беше ухапан или
отвлечен от тъмни сили (дори екскурзоводката за мое съжаление). Беше
просто един уикенд на смесени чувства, точно както често се случва в
живота, един Мабон в замъка на Дракула.
