Остава половин час до полунощ, а аз продължавам да ям бомбони и да пия кола. Странна комбинация, която не съм си позволява отдавна. Депресията ме е обхванала напълнo, не само заради есенната, но като цяло се настанила в живота ми. Нямам вдъхновение да пиша, сроковете ми изтичат, а аз само регистрирам стрелката на часовника, които мърда егоистично. Не може ли да цъка по бавно! Малко съм отчаяна, дори компютърните игри ми писнаха. Приятелите ми някак дават заето, дъждовните дни се нижат един след друг. Намирам само краткотрайна утеха в мола. Ужас, това аз ли го казах? Стигнах до там да гледам телевизия. Като прецъках сериалите от ориенталски тип и предизборната еуфория стигнах до един непознат за мен канал, по който течеше предаване с екстрасенси. Разни отчаяни хорица звъняха- кой изгубил коте, кой цяло стадо овце, кой не може да си плати кредита, кой иска да се ожени. Странно развихри любопитството ми. Принципно не се впечатлявам от подобни неща.
Като всички неща в живота ми, всичко ми премина като мълния. Сега ровя в интернет за магазин откъдето да си взема някоя колода карти таро. Намерих един странен магазин, някакви езотерични странности. Дали там ще ме изгледат като луда или са свикнали с всякакви откачакли? Е, щом си имат такъв магазин! Смятам да го посетя скоро, да видим какво ще излезе. Може би ще ми отмине като всичко останало. Така си мислех и за бойните изкуства, а ето че пета година метат татамито с мен. Нямам нищо против, пак ми е забавно, или щеще да бъде ако залата ни не беше изгоряла. Та сега седя в нас, пиша си със сенсея и гледам клипчета в youtube как да гадаем на таро. Намерих един готин учител, който каза, че след неговия начален курс (над 10 часа) ще можем да правим разни предсказания. Сега съм на 1:30. Схванах само, че пичовете на тронове се нуждаят от допълнителна карта. Няма да се отказвам! А можеше за 10 часа да съм прочела още доста глави от Историята на Швеция, ама не - седя и гледам за тарото. Все пак нямаше да съм аз, ако не го правех ;)
